Екологично правосъдие

Environmental Justice

Има ли права природата?

„Природата, или Пача мама, в която животът се възпроизвежда и възниква, има право на уважение към съществуването си и на поддържане и регенериране на жизнените цикли, нейната структура, функции и еволюционни процеси.

Всички лица, общности, народи и нации могат да се обръщат към обществените власти за налагане на правата на природата. (…)” чл. 71 Глава 7 Правата на природатаКонституция на Еквадор от 2008 г.
Еквадор е първата страна в света, въвела правата на природата в конституцията си през 2008 г. На следващата година след нея се нарежда Боливия.

Конституциите на тези две страни се променят, заради силен натиск от движенията за екологична справедливост. Районът на Андите показва активността си за признаване на правата на природата с предложения пред страните в Латинска Америка и пред ОН. През последните години интересът към признаването на правата на природата на национално и локално ниво става глобален, като включва Индия, Мексико, Съединените щати, Непал, Нова Зеландия и Турция.

Правата на природата отстояват правото на екосистемите и природните общности (включително човешките същества) да съществуват и да поддържат своята специфика, без да бъдат считани само за обект на експлоатация. В този смисъл философията за правото на планетата Земя се различава от класическото екологично право, според което природата е обект на защита само когато поставя под риск съществуването на човека.

Алесиа Ромео – Cies Onlus

Правосъдие между поколенията и в тях – що е то?

Концепцията за правосъдие между поколенията произлиза от по-добре познатата концепция за екологична устойчивост, въпреки че измества акцента от все по-оспорвания принцип за развитието към справедливостта. Дж. М. Алиер обсъжда екологичното разпределение на ползването на ресурсите или на екологичните услуги, например биологичното разнообразие, и понасяните тежести, например замърсяването.

Екологичното разпределение е възможно във времето (между различните поколения) и пространството (между различни места в един и същи период от време). Ясен пример за такова разпределение е ядрената енергия – тя е полза (стига да няма инциденти) за настоящото поколение, за която ще плащат бъдещите поколения под формата на радиоактивни отпадъци. Един съществено важен аспект е използването на въглеродното пространство или въглеродния бюджет.

Вече повече от век на индустриализация, страните от „глобалния север“ емитират толкова много CO2 в атмосферата, че намаляват значително въглеродното пространство за бъдещите поколения, които ще трябва да се справят с вече създадени и необратими предизвикателства. Въпросът за справедливостта означава, също така, признаване на факта, че някои части на света се възползват от всички облаги на развитието (безопасни и удобни жилища, енергия, висок жизнен стандарт и потребление), докато други плащат всички разходи, както е случая с климатичнтие горещи точки, или областите, застрашени пряко от климатичните изменения.

По тази причина е необходимо концепцията за правосъдието между поколенията да се обвърже тясно с концепцията за правосъдие вътре в поколението. Предизвикателството за по-равнопоставено разпределение на натоварванията и ползите е поето от още една страна в „глобалния юг“ през 2011 г. – Еквадор приема план за запазване на горите на националния парк Ясуни резервати на биологично разнообразие и кислород от значение за целия святстига световната общност да сподели товара от пропуснатите ползи от недобит нефт.

Този смел проект резонира в целия свят. Въпреки че през 2013 г. президент Кореа обяви начинанието за провал (поради неизпълнение от страна на първоначално присъединилите се държави), то дава посока за истинска международна солидарност за истински справедливо разпределяне на разходите и ползите сега и в бъдещето.

Ирене Фиско – Cies Onlus

Екологично правосъдие

Екологичното правосъдие най-общо се отнася за правото на общностите и гражданите да живеят в чиста и здравословна среда в съответствие с желанията и културата си, без да търпят и да бъдат засегнати от икономически или промишлени дейности.

Екологичното правосъдие е отговор от страна на местните общности и активисти на локалния натиск от предприятията и добивните дейности като минното дело, язовирите, обезлесяването, ядрените централи, пещите за изгаряне на отпадъци, сметищата и др., неравнопоставеността в световната търговия и липсата на демокрация на място.

Първите, които прилагат тази концепция в ежедневната си борба са общностите на чернокожи и латиноси в САЩ през 80-те години на 20 век, като отхвърлят замърсяването и влошаването в кварталите си, както и недостатъчното последващо почистване от страна на предприятията и липсата на компенсации от обществените власти.

Привличат вниманието към „екологичния расизъм“ – връзката между замърсяването, расата и бедността, и изтъкват, че са обект на несъразмерно вредни за околната среда дейности заради малкото икономически алтернативи, политическата и икономическата им слабост и, че множеството рискове, свързани с тези дейности, са пренебрегвани. В отговор на този проблем Агенцията за околната среда на Съединените щати определя екологичната справедливост по следния начин: „Справедливо отношение и значимо въвличане на всички хора независимо от тяхната раса, цвят на кожата, пол, националност или доход за развитие, изпълнение и прилагане на екологичните закони, наредби и политики.“

Концепцията за екологична справедливост обикаля целия свят и вдъхновява усилията на много други групи, които я дообогатяват. Например, Южноафриканският форум за мрежи за екологична справедливост определя екологичната справедливост като въпрос на „социално трансформиране за посрещане на основните човешки нужди и подобряване на качеството на живота […]. Свързвайки екологични и социални проблеми, екологичното правосъдие предизвиква злоупотребите с власт, принуждаващи бедните да търпят причинените от алчността на други хора екологични щети“.

Както Южноафриканският форум изтъква, екологичните и социалните проблеми винаги вървят ръка за ръка като неразделни части на обществения живот. Градските, както и много от селските общности, чийто живот и поминък е сериозно засегнат от минния добив, обезлесяването, язовирите, промишленото замърсяване, ядрените инсталации и др., се борят от десетилетия да запазят районите си. Познат пример за това са туземните общности в богатите на вода, полезни изкопаеми или ценна дървесина гори – често пъти те живеят в маргинализирани райони и нямат възможност за съпротива, или ако гласовете им се чуват, тези хора стават обект на най-сериозни репресии. Междувременно, добивът на природни ресурси нараства с поразителни термини заради огромната консумация от страна на малка част на световното население (така нареченият „глобален север“) и трупането на печалби от транснационални компании.

Вече е ясно, че екологичната несправедливост и глобалното неравенство са две страни на една и съща монета; и че сега, когато 1% от населението на върха притежава над 48% от световното богатство, половината от световното население притежава 1%. И като подигравка, именно зоните с големи екологични щети и замърсяване търпят най-много въздействията на климатичните изменения, защото са по-уязвими на ерозия, наводнения и др.

Даниела дел Бене – CeVi

Примери за екологична несправедливост

Представени са пет примера за екологична несправедливост, взети от Световния атлас на екологичното правосъдие и съпротива. Придружени са от кратки резюмета на действащите в основата им фактори на икономиката на съответната страна и международната търговия. Примерите показват как тези аспекти са взаимосвързани и изтъкват важността да разберем екологичното правосъдие от гледна точка на местните общности и от глобална гледна точка, и нейната връзка с търговията, климатичните изменения, замърсяването, здравето и т.н.

·   Заграбването на земи и търговията: Районът Гамбела в Етиопия е обект на интересите на правителството да привлече чужди инвеститори в своето земеделие (предимно захарни плантации за износ) чрез данъчни ваканции, безмитен внос на машини, улеснени банкови заеми, евтина електроенергия и вода от противоречивия язовир Гибе III. Тук 42% от общата територия се продава или вече е предоставена на инвеститори. Това води до обезлесяване и разселване на хиляди хора чрез сплашване или насилие.

·   Агротоксини и здраве: През 1996 г. корпорация Монсанто, която има пълен контрол върху производството на соя в Аржентина и създава огромни площи с монокултура, въвежда в страната сорт трансгенетична соя – Roundup Ready („готова за Раундъп“). Този генетично модифициран сорт е устойчив на някои хербициди (напр. Раундъп) и позволява ползването на повече пестициди. Затова въвеждането му предизвиква сериозни екологични и социални проблеми, като намаляване на производството на храни за вътрешните пазари, изселването на селското население, и засилено пръскане от въздуха на силно отровни агротоксини и мащабно обезлесяване.

·   Водноенергийни язовири и държавно насилие: Проектът „Язовир Илису“ е част от Проекта в югоизточна Анатолия в турския район Кюрдистан, с инсталирана мощност от 1200 MW. Резервоарът изисква потопяване на около 300 km2 земи в долината на река Тигрис и обхваща археологични обекти и градове. Гражданското общество и общностите на кюрдите се оплакват от сериозното въздействие на язовира, но централното правителство не се вслушва в протестите, а ги потиска с насилие.

·   Транспортна инфраструктура и милитаризация: Високоскоростната жп линия Торино-Лион (наречена TAV) ще позволява, съгласно плановете, движение със скорост 220 км/ч и ще свързва не само тези два града, но и високоскоростните жп мрежи на Италия и Франция. Проектът е обект на силна критика заради въздействието си върху крехка територия и заради възможностите за корупция. Движението „Не на TAV“ се обявява също за промяна на транспортната политика, но е изправено пред силно военно присъствие в строителните зони и много от активистите са арестувани.

·   Нефтодобивът, човешките права и замърсяването: За Нигерия нефтът е основен източник на доходи. Търговската експлоатация на суров нефт започва през 1958 г. От тогава насам мир в този регион няма. Околната среда, почвите и водните обекти са замърсени, като не се вземат мерки за възстановяване на им и няма компенсации за унищожения поминък. Съгласно доклада от 2011 г. на Програмата на ООН за околната среда, компанията „Шел ойл“, една от основните участващи големи фирми, не съблюдава собствените си разпоредби и нарушава националното законодателство. Във водни обекти са установени канцерогенни вещества в концентрации 800 пъти над допустимите съгласно Световната здравна организация. Сега нефтените полета са метафора за безсмислено екологично разхищение от мултинационалните нефтени компании. Въпреки това, екологичните въздействия от производствените им процеси често се изразяват в конфликти, насилие и извънсъдебни убийства.

Даниела дел Бене – CeVi